Българският волейболист Християн Димитров направи страхотен сезон с тима на УиМор (Парма)

Българският волейболист Християн Димитров направи страховит сезон с отбора на УиМор (Парма) в италианската Серия А3. Диагоналът бе на отлично равнище, като попадна измежду най-хубавите изпълнители (имайки поради, че се причисли към състава през декември).

Въпреки че тимът му отпадна в четвъртфиналите и приключи на шеста позиция в класирането, Димитров е задоволен от цялостното показване.

Родният представител бе и измежду претендентите за място в корейската V-лига, само че травма в последния дуел от плейофите го спря от присъединяване в драфта, който се организира в Истанбул.

Има ли отчаяние след случилото се, какво е здравословното му положение, какви са усещанията му след първите месеци в Италия, до каква степен е стигнал с проучването на италианския език - Християн споделя в особено изявление пред BGvolleyball.com:

Приключи сезона в Италия, като отпаднахте в четвъртфиналите. Чувстваш ли се задоволен?

Сезонът завърши, за мен беше нещо ново да сменя тим на полусезона, заради финансовите проблеми, които сполетяха тима в Унгария (б.р. МАФЦ-БМЕ). Удовлетворен съм, тъй като като дойдох в Италия, тимът беше на 9-10 място от общо 14, задачата им беше като за първи сезон в Серия А да не изпаднат. Началото бе мъчно за акомодация още първата седмица, която дойдох имахме два мача, в които играх и всичко се случваше доста бързо. В последна сметка направихме супер втори полусезон и се класирахме за плейофите, а по-късно отстранихме и тима на Мачерата, който беше един от мощните тимове окуражен да завоюва шампионата. Клубът и всички в Парма бяха извънредно щастливи за сезона и ни подкрепяха изцяло.
Християн Димитров и Парма на 1/4-финал в италианската Серия А3
Може ли да се каже, че сте изпълнили задачите си?

Надминахме упованията и от март месец играхме, без каквото и да е напрежение. Това ни разреши и да разгърнем целия си капацитет.

По време на последния мач се контузи, какво е ситуацията с контузията ти?

Контузих се, само че към този момент прекосих ядрено-магнитен резонанс. За благополучие е единствено разтежение на мускул и почивам известно време, с цел да се възстановя.

Контузията те спря от присъединяване и в драфта на Корея, по какъв начин се чувстваш?

Не можах да взема присъединяване, тъй като за там би трябвало да си на 100%, прекомерно рисковано е да се усложни разтежението, което получих. Чувствам се добре, по този начин е трябвало да стане - по-нататък може още веднъж да получа късмет.

За доста играчи Италия е фантазия, ти съумя да я сбъднеш. Какво би споделил на тези, които занапред им следва нещо сходно?

Италия в действителност е фантазия, хората почитат волейбола - даже в Парма в А3 имахме по 2000 индивида на мач. Организацията е невероятна, мога да кажа единствено хубави неща.

Всички знаем, че на Апенините се работи по различен метод, ти какви усещания ще споделиш?

Специалисти са на волейбола и мисля, че за няколко месеца израстнах много механически - тук натъртват доста на това. Има и елементи, които тук не ги впечатляват, само че аз съм играл в много шампионати и това сигурно го регистрирах като плюс. В Серия А всеки тим е длъжен да има на всеки мач видеочек и терафлекс.

Какво от Италия остави в теб най-голяма диря?

Нещо като най-голяма диря не мога да дефинира. Със сигурност се любувах на културата им, храната и метода, по който се любуват на живота.

Кой от съотборниците ти е непосредствен?

Почти с всичките ми съотборници станах непосредствен, може би една концепция повече със Федерико Росати и кубинеца Алекс Рейес. Някои ще ме посетят и в България през лятото.

А съумя ли да научиш езика, до каква степен стигна?

През тези 4-5 месеца учих непрекъснато онлайн. Треньорът приказва единствено на италиански и бих споделил, че разбирам към този момент съвсем всичко, към момента ми е мъчно да приказвам, само че ще акцентира да го науча през идващия сезон.

Направи страховит сезон, това отвори ли нови порти за идния сезон?

Да, сезонът за мене беше непредвидим - всичко вървеше супер в Унгария, по-късно имах шанса да отида в Италия и там всичко се получи добре. Отвориха ми много нови благоприятни условия - както в Италия, по този начин и отвън, в най-скоро време ще реша накъде ще поема.

Каква оценка би сложил на италианското състезание?

Това, което ми харесва в Италия, е, че нямаш таван на развиване. За мен А1 е като НБА в баскетбола. Това е най-хубавото състезание в света и доста хора го дефинират по този метод. Съответно А2-А3 са също извънредно мощни, сигурно А3 е по-силно от Екстралигата в Унгария. Има доста играчи, които са били в А1 и А2, и заради една или друга причина играят в А3. Така, че в случай че се представяш добре, можеш да качваш равнището непрекъснато тук.

Кой е най-паметният ти мач в Италия?

Най-паметният мач считам, че беше против Мояши Гарласко - мощен тим, с който играхме като посетители деня след Коледа, на 26 декември. Бихме с 3:2 гейма и направих 35 точки, беше невероятна победа.

Връщам те първоначално - по какъв начин се стигна до прехвърлянето, елементарно ли се приспособява към новата конюнктура?

Трансферът стана бързо, откакто се прибрах от Унгария, може би две седмици и прекосих в Парма. В началото ми беше доста мъчно да се приспособявам, началото в Италия не е елементарно. Още повече, че като дойдеш със статута на чужденец, упованията към теб са високи. Преминах през някои компликации, само че всичко с времето се отплати.

От Унгария до Италия - по какъв начин би описал тези месеци? Със сигурност не си очаквал сходно развиване.

Отдадох се изцяло на волейбола през тези месеци. Натрупах много игрови и житейски опит. Нови другарства и контакти. Всичко беше необикновено преживяване, макар компликациите.

Какво ти следва през идващите месеци (освен възстановяването)? Знаем, че всяко лято си в България в последните години.

Прибрах се в България и планираме отмора с приятелката ми някъде отвън България в края на май, а по-късно ще стартира да се приготвям за новия сезон. Ще прекарам време с околните ми и другари.